Кариерното консултиране – начин да избереш бъдеще сега

Изборът на кариера е избор на начин на живот. И в този смисъл, никога не е късно да го направите.

Кариерното консултиране или още наричано професионално ориентиране бих описала така: Процес, който осигурява необходимите условия за „Среща на трима приятели”:

Първият е „Какво мога”
Това е лесен начин да научим повече за своите способности, личностни характеристики и заложби, т.е. за всички онези неща, които са в нас от самото ни раждане и с лекота могат да бъдат доразвити, а след това „продадени” на пазара на труда.
Вторият приятел е „Какво наистина искам”
Консултантът осигурява пълна подкрепа в собствения свободен избор – разграничаване на „Какво искат те” от „Какво искам аз”. Често изясняването и диференцирането на нашите собствени интереси, ценности и мотивация от наложените ни родителски очаквания и социални норми е напълно достатъчно за вземането на решение за насочване към определена професия. И третият е „Коя е професията при която да правя това, което мога и искам” Тъй като много често самото назоваване на определена професия не е достатъчно, по време на консултирането се запознавате с реалните активности, извършвани на избраната от вас работна позиция. Информирате се подробно с базисните умения, необходими за реализирането й, както и за най-краткия път за придобиването на липсващите ви квалификации.

Целта на тази „Среща на трима приятели” е с помощта на кариерния консултант да вземете необходимото ви кариерно решение и да очертаете план за осъществяването му.

И така, ако е необходимо обобщение:
Кариерно консултиране е процес, опосредстващ избор на кариера или решаване на проблеми, свързани с реализацията в определена професия, чрез подпомагане и стимулиране на свободния самостоятелен избор на професия и алтернатива.

Това можете да направите във всеки един момент. За да отгледате вашето бъдеще е необходимо да го посеете сега!

Кога и към кого е насочено кариерно консултиране:

*Когато правим избор за това как и къде можем да продължим образованието си.

– Учащи най-често между 6-ти и 12-ти (13-ти) клас
– Кандидатстващите в гимназии и техникуми
-Кандидат-студенти

*Когато искаме да изберем най-подходящата за нас кариера– да разберем повече за своите способности, интереси, ценности, личностни характеристики и потребностите от професионално развитие.

*Когато имаме нужда от повече информация за пазара на труда, изискванията на работодателите и възможностите успешно да се реализираме.

– Студенти от всички специалности

При консултирането на студенти целта е те да свържат изучаваните дисциплини с възможните работни позиции, след завършването на образованието си по определената професия. Както и да изберат професия, която реално да отговаря на техните потребности и желания. Разглеждат се възможности за ранна реализация, стажантски програми, реализиране на определени идеи в избраната сфера и избор на магистърска програма.

*Когато искаме да научим как и къде да търсим работа и как да се представим на предстоящото интервю за избраната позиция.

*Когато имаме нужда от информация как да започнем собствен бизнес.

*Смяна на професията и необходимост от допълнителна квалификация.

*Когато искаме да подобрим уменията си за самооценка или да се научим как да вземаме решения, да планираме и управляваме кариерата си.

*Когато искате да останете в избраната сфера на работа, но желаете да разгърнете своя потенциал в нова компания.

*При трудности в работния си екип и необходимост от разрешаване на междуличностни конфликти.

*Когато не успявате да реализирате своите идеи в рамките на компанията, за която работите.

*За тези, които желаят да започнат работа в полето на Free lancers

Етапи на процеса на кариерно консултиране:

*Предоставяне на информация за персоналните: роли, интереси, ценности, умения, наклонности, персонален стил, предпочитана среда, нужди за развитие;

*Разглеждане на информация относно възможностите за работа: проучване и познаване на пазара на труда, съществуващите браншове и позиции. Изготвяне на листинг с предпочитани професии;

*Вземане на решение : идентифициране и оценка на възможностите и алтернативите; избор на една от тях (краткосрочна, средносрочна и дългосрочна);

*Определяне на цели – предвиждане и развитие на необходимите стъпки за постигане на целта, осигуряване на подкрепа.

Консултирането се извършва посредством:

*Въпросник за придобития опит
*Конкретни желани позиции
*Тестове за умения
*Изготвяне на листинг от позиции за кандидатстване
*Подготовка за кандидатстване за определена позиция /подпомагане в изготвянето на CV, мотивационно писмо и подготовка за явяване на интервю
*Дискусии и интервюта, с цел очертаване на определени предпочитания за кариера
*Други тестове и въпросници Румяна Бинева

Четири въпроса, които задава Бил Гейтс, на своите служители

Искате ли да знаете, какво пита Бил Гейтс когато прави оценка на своите служители? Тези въпроси са публикувани в най-големият световен сайт за търсене и предлагане на работа monster.com
Признаваме, че един успешен човек знае какво точно да пита.

Ето ги и въпросите:
1. Какво мислят клиентите за Вашите продукти?
2. С какви проблеми се сблъскват Вашите дистрибутори?
3. В кои области Вашите конкуренти са в по-печеливши позиции спрямо Вас и защо?
4. Какви нови пазари възникват в момента?
Ако успявате да отговорите на подобни въпроси в своята работа, значи сте добър професионалист и разбирате от това, което вършите!  Източник на статията: karierist.com

Организирайте се

Краят на годината наближава и е време да направим равносметка какво сме постигнали не само в личен, но и в делови план.

Доволни ли сме от работата и успехите си? Какво искаме да променим и да усъвършенстваме?

Изследователите са категорични, че един от ключовите фактори, които са необходими за просперитет в кариерата, е добрата организация и планирането на събитията около нас. Вероятно ви се е случвало да отидете на работа, да имате цял работен ден пред себе си и поради куп спънки, накрая да не успеете да свършите и половината предвидена работа. Това ви изнервя и решавате, че от утре сте вече нов човек. Само че, ако нямате план, трудно ще се справите с реорганизацията.

Kои са най-честите „вредители“, които ни разсейват и спъват организацията на работното място?Телефонните разговори. Обяснете на близките си, че нямате време да разговаряте през половин час по телефона и да разнищвате личните си дела. Освен че хабите ценни минути, мисълта ви отлита и не може да се концентрирате, докато не стане напечено.Обяд, който продължава повече от 20-30 минути . Ако се заплеснете в сладки разговори и вкусна храна, след това много трудно ще може да се върнете към работния процес. Разговорите извън тематиката ще ви разсеят, а обилната храна ще ви направи сънливи и разконцентрирани. Затова хапнете лека храна и не се бавете повече от половин час.Шумна работна среда. Ако около вас непрекъснато минават хора или някоя колежка не спира да ви занимава с делата си, не си мълчете, а обяснете, че нямате време за всичко и бързате да свършите възможно най-много работа.Липсата на последователност на действията. Започвате едно, после друго, сещате се, че сте забравили трето и така накрая вместо няколко готови, имате куп недовършени неща.Разхвърленото работно място. Може да сте от хората, които обичат хаоса, но в повечето случаи, той не е приятел на напредването в кариерата. Подреждайте документацията си и не се затрупвайте от папки, листи и ненужни вещи. В противен случай ще си губите много повече време, когато ви потрябва нещо спешно и не можете да го откриете.Поставянето на нереални цели. Когато си правите план какво трябва да свършите, си поставяйте реални цели, които физически да може да реализирате в определения срок. Мислете практично и логично, за да не останете разочаровани от себе си, когато ви останат куп несвършени задачи.

Как да се организираме?
Като начало премахнете почти всички от горните „дразнители“ и си поставете цели, които са от огромно значение за вас.

Много важно е да подреждате приоритетите в живота си. Не само служебните, но и личните. Когато го направите (най-добре черно на бяло, на лист хартия), няма да се чудите сега какво по-напред да свършите и за кое да отделите време. Важно е също да започвате деня си с най-належащите неща, за да успеете да ги свършите навреме, преди да ви затрупат с други второстепенни задачи или да се уморите. В края на деня човек е с намалена концентрация и трудно може да се справи с ангажиментите, които изискват остър ум.

Kупете си красив, голям бележник, в който да запишете задачите, които ви предстоят. Началото на годината е перфектен момент за това. Отбележете целите, които искате да постигнете през годината, а след това най-важните неща, които трябва да свършите и са ви предварително известни. Правете си план за всеки месец. В началото на седмицата – за цялата седмица, а в началото на деня (или в края на предния) подготвяйте график на дневните си задачи. Не можете да си представите колко благотворно ще се отрази това върху работата ви. Ако целите за годината са разпределени в задачите за месеца, тези за месеца в отделни графици за всяка седмица, а те – разделени по дни, значи вие ще сте изпълнили успешно работата си.

Правилното организиране на времето и приличната последователност, която следвате в изпълнението на ангажиментите си, ще ви помогнат възможно най-бързо да започнете да жънете плодовете на професионалното развитие.

Сега бързо да се организираме и да се заемем със задачите, които ни чакат! Успехът няма да закъснее, щом сме си го заслужили! Деси Великова

Защо трябва да си говорите по-често с шефа?

Както бях писал по-рано, когато сте недоволни от работата си, трябва да споделите своите проблеми и идеи с вашия пряк шеф. В подкрепа на тази теза, в блога Jobacle.com се появи една много добра статия, в която авторът твърди, че общуването с шефа е важно и полезно не само когато са назрели тежки за решаване проблеми, а и по всяко друго време.

У нас съществува силно дистанциране от властта (висок индекс на властово разстояние по Хофстеде) и отчуждаването между шефа и неговите служители е още по-засилено, отколкото в Щатите. Ето няколко съвета защо по-честото общуване с шефа е полезно за вашата кариера:

1. Колкото повече шефът ви харесва, толкова по-склонен ще бъде да ви помогне.

Ако искате да се издигнете нагоре в кариерата, вие неминуемо ще имате нужда от подкрепата на вашия шеф. Много е важно и той да не вижда във ваше лице конкурент или заплаха за собствената си позиция, а човек, на когото може да се довери. Същото се отнася и за вас. Независимо дали става въпрос за подаване на документи към HR отдела, предложение към по-главните мениджъри, или дори проста молба за отпуск, вие ще имате нужда от подкрепата на вашия пряк началник, затова бъдете приятел с него днес, за да стане живота ви утре по-лесен.

2. Поставете проблемите си ясно и отрано.

Авторът цитира Глава 4 от тайната библия на мениджмънта, в която се казва:

Когато ваш служител дойде при вас с молба за повишение или отпуска, покажете изненада от тяхното желание без значение от колко време работят в организацията. Използвайте някой от следните отговори:

“Нямах представа, че се интересуваш от това.”
“Трябваше да дойдеш при мене по-рано.”
“Задръж сега. В момента имаме по-важни задачи.”
Вашата задача е да комуникирате отрано и по-често, за да избегнете подобни отговори. Трябва да сте наясно със себе си какво искате и да се борите да го постигнете. Част от задълженията ви е да споделите с вашия шеф (включително и в писмен вид) вашите желания и намерения).

3. Елиминирайте притеснението от нередовната комуникация

Колкото по-често правим едно нещо, толкова по-лесно става. Повторението събаря стени с всякаква височина и дебелина. Да поискаш нещо от шефа никога не е лесно. За каквото и да става въпрос – повишение, референция или почивен ден – стомахът ти става на топка преди да почукаш на неговата врата. Нещата винаги са трудни, ако общуваш с шефа си само когато имаш нужда от нещо. Затова колкото по-често общувате с него, толкова по-лесно ще ви бъде да си поискате вашето, а и по този начин по-лесно ще спечелите неговото доверие и уважение. (Виж т. 1)

4. Опознайте врага

Би било чудесно ако сте в много добри отношения с вашия пряк началник, но това не винаги се случва. Все пак, независимо от това дали се обичате или мразите, колкото по-добре познавате характера и поведението на вашия шеф, толкова по-силни са вашите позиции. Най-добрият начин да постигнете това, е чрез активна комуникация. какви са неговите принципи и убеждения? В какво вярва? Богат ли е? Здрав ли е или болен? Колкото повече информация имате за него, толкова по-изгодна е вашата позиция когато дойде време да поставите вашите изисквания.

5. Отворете си пътя нагоре

Вашият шеф има достъп до по-висшите мениджъри и ако искате вашето име да се чува сред тях, вашият шеф е най-удачният проводник. Ако той вярва въ вас, вашите способности и вашите идеи, вероятността да попаднете “в радара” на топ мениджмънта е много по-голяма, а това е ключов елемент в издигането нагоре по корпоративната стълбица.

Заключение: Тези съвети не целят да ви превърнат в подмазвач и гъзолизец, а просто да бъдете човек. Вашият шеф е също човек и като такъв е подвластен на чувства и емоции, точно както и всеки друг, точно както и самият вие. Ако си мислите, че като си спестявате общуването с него и го отбягвате като чумав, му спестявате проблеми – помислете си пак. Проблемите се натрупват във вас и рано или късно ще избухнат като бомба, но тогава пораженията ще бъдат много по-големи. Честото общуване с шефа помага за изпускане на парата и за намиране на решения, от които всички могат да извлекат полза.

Top 10 на грешките по време на интервю за работа

Как да избегнеш подводните камъни, които могат да спънат шансовете ти за назначаване

Най-добрият начин да избегнеш най-честите и опасни грешки по време на интервю за работа е да мислиш няколко хода напред и да решиш да не ги правиш. Ето списък с тези кратки, но неприятни гафове, които със сигурнoст са top 10!

1. Лъжеш

Въпреки че е изкушаващо – не работи. На всяка цена искаш да замажеш неприятните неща. Но лекото послъгване НИКОГА не се отплаща.

Марк Твен е казал: “Ако казваш истината, никога не ти се налага да помниш нищо.” Помисли върху това. По-късно все пак ще те хванат.

2. Критикуваш сегашната си компания или шефа си

Отегчен си от сегашната си работа и би направил всичко, за да напуснеш, защото се държат лошо с теб? Интервюто за работа НЕ Е мястото, където да търсиш отмъщение.

Интервюиращият ще слуша отговорите ти и ще се чуди какво ли ще е да работи с теб.

Запитай се: харесва ли ти да работиш с хора, които непрекъснато критикуват останалите? Не е ли малко натоварващо? Проблемът е, че интервюиращият си вади кардинални изводи от твоите отговори.

Така че коментарът, който пускаш за шефа или работодателя си, може да се приеме за “стандартния” ти начин за мислене. Така ти се излагаш, а не работодателят ти.

3. Държиш се грубо

Ако случайно усетиш, че се държиш грубо, извини се спокойно и искрено. След това забрави и продължи нататък с интервюто. Ако постоянно мислиш за това, определено ще се отрази на представянето ти.

Какво означава “грубо”? Е, зависи от публиката ти. Първо правило е да избягваш да пускаш шегички на потенциално чувствителни теми и да се пазиш да не се държиш твърде “приятелски” с интервюиращите: учтиво и дружелюбно е достатъчно. Все пак не си на кръчма с тях. Остани професионалист.

Запомни, че всеки от работещите там, може да окаже влияние при избора на човек, когото да наемат. Ако проклинаш секретарката или се държиш високомерно с младшия персонал, може да се простиш с назначаването.

4. Оплакваш се

Добре, пътуването ти с тролея може да е било истински кошмар, може да си мислил, че маршрутката никога няма да дойде, или пък опашките по задръстванията са били безкрайни. Повярвай – интервюиращият не иска да знае това!

Мрънкането, дори и на шега, не е препоръчителен начин да резчупиш леда. Може да е напълно безобидно, но може да накара интервюиращия просто да изключи. Не позволявай оплакването да даде тон на интервюто ти!

5. Говориш за хора, с които не се разбираш добре в работата си

Напоследък е обичайно да те питат как се справяш с конфликтите. Компаниите осъзнават значението на междуличностните отношения в работната среда.

Така че, ако те попитат за трудни хора или ситуации, постарай се да се въздържаш от личностни нападки и от това да обвиняваш другите за проблемите, защото няма да ти е изобщо от полза!

Ако случайно “нарушиш” това правило, извини се и обясни какво “всъщност” си имал предвид.

6. Неподготвен си

Препрочети актуалната си автобиография и обявата за работа точно преди интервюто. Ще се изненадаш да научиш колко много хора не помнят какво са написали в CV-то си. А ако си спомняш какви качества се изискват в обявата, лесно можеш да ги демонстрираш.

Увери се, че носиш със себе си всичко, за което са те помолили. Добре е да си носиш тефтер и химикал, но се увери, че са прилежни. Не е проблем да си носиш и бележки, особено ако искаш да зададеш въпроси. Това показва, че се отнасяш сериозно към кандидатурата си за работа. Зле подготвените кандидати рядко биват назначавани.

7. Прекалено нервен или прекалено самоуверен си

Ако си прекалено нервен, ще си помислят, че не си достатъчно уверен, за да вършиш тази работа. Ако пък си прекалено самоуверен, ще ги накараш да мислят, че няма да се впишеш в екипа.

Ако “сценичната треска” ти е проблем, си струва да се посъветваш със специалист.

8. Правиш лошо първо впечатление

За съжаление, колкото и да се старае интервюиращия, много “не-искам-да-го-наема” решения се взимат още в първите минути на срещата. Ако направиш солно първо впечатление, интервюиращият ще е по-склонен да преразгледа “несъвършенствата” в отговорите ти.

Увери се, че знаеш какво да облечеш.

9. Не си проучил компанията

Основно правило е, че колкото по-известна е компанията, толкова по-вероятно е да очакват от теб “да си напишеш домашното”. Проучването на компанията показва, че си със сериозни намерения относно позицията.

Ето един пример от истинско итервю за голяма хранителна верига:

Кандидатът: „Здравейте, г-н Интервюиращ. Да, с удоволствие бих работил за вашата компания. Мисля, че брандът Ви е невероятен и наистина смятам, че мога да допринеса за развитието на маркетинговата Ви стратегия.“

Интервюиращият: „А какво мислите за настоящия ни мърчандайзинг, сравнен с този на конкуренцията?“

Кандидатът: „O… Ъъъ…. Ами, не съм имал време да погледна това, наистина.“

Изгледите да го назначат? Нищожни.

10. Изтърсваш нещо не на място без да забележиш

Това може да е най-стряскащата от всички глупави грешки по време на интервюто за работа. Да, знаем, че не си възнамерявал да го правиш. Но намеренията ти наистина нямат значение в случая. От значение е само това, как ще реагира човекът отсреща.

И така, какво можеш да направиш?

Подготви се да кажеш “Съжалявам, нямах това предвид!” Това изисква от теб да следиш внимателно интервюиращия, а не да мислиш само за собствените си мисли и чувства. След като вече си се извинил, остави всичко така, поеми си дълбоко дъх, за да се успокоиш и продължи нататък с интервюто.

Управленски подход във време на криза

Известно е, че именно в периоди на нестабилност проличават сигурността и мъдростта на управленеца. Ако приемем, че най-важни са мениджърските компетенции, изградени и осъзнати във времето, то личността, която е натоварена да носи отговорност за важни решения е тази, която ще ги изпълни със съдържание. Големият въпрос е какви решения ще вземе управленецът, и как ще ги въведе в действие той и пъководеният от него екип.
За начало основно правило е: не прибързвайте с решения, очертаващи облика на емоционални или дори реактивни действия. Кризата е процес, и следователно изисква систематичен и стратегически подход. Позитивният вариант/а вие сте се научили вероятно да мислите вариативно!/ е този, който ще осигури успех на бизнеса и ще позволи да се преодолее всяка трудност, в резултат на всеобщата икономическа криза. Градивното мислене и действие пердполага много сериозен анализ на обстоятелствата както в компанията, така и на пазара. В най-важното звено – човешкият капитал- промените би следвало да се предприемат след извършване на извънредно прецизна оценка и прогнози. В тази посока преобладаващата дейност- като реакция на задаващите се затруднения изисква да кажем повече пъти „да” и да станем значително по-смели и активни. Това от своя страна налага преодоляване на собствените ограничения в мисленето и дори надскачане на вече постигнати цели.

Да на оптимизацията на щата, с цел по-висока ефективност на разчетите за разходи.
Не на първичната реакция – не на механичните съкращения на хора.
Да на иновативните стратегии за продажби.
Да на вътрешно-фирмената лоялност.
Да на по-голямото внимание към постоянните клиенти.
Не на отстъпките.
Да на корпоративните и на човешките ценности.
Да на маркетинговия подход към антикризисните продукти.
Да на агентските програми – развитие на съществуващата мрежа от агенти
Да на Обучаване на нови ваши представители, които да работят за вас.
Да на мобилизацията за максимална ефективност и печалба.
Да на въвеждането на стандарти за повишаване качеството на работа с клиентите.
Да на вътрешно-фирмената конкурентност.
Да на ефективно обучение на мениджърите в гъвкави управленски практики.

Мария Рачева

Психически тормоз на работното място.Организация на работното място и тормоз – две несъвместимости

Концепцията за правилна организация на работното място съдържа в себе си и създаването на нормални психохигиенни и социални условия за професионално и персонално развитие на съвременната личност. Такава политика към човешките ресурси, основана на добрите практики и стандарти, изключва каквито и да е затормозяващи фактори, свързани с работното място. Компаниите и организациите, които развиват адекватно пазарно поведение и полагат грижи за собствения си имидж не допускат наличието на фактори, които да поставят една личност спрямо друга в неравностойни отношения, още повече, когато става въпрос за йерархични отношения. Преминаването към пазарни отношения и реалности в пазарът на труда наложи на работодателя да “скъса с интуитивния мениджмънт” към политиката си за управление на човешки ресурси. Изиска от него да се погрижи за формирането на такава организация и йерархия, в която до минимум да бъдат ограничени проявите на какъвто и да е субективизъм, а още по-малко на наличието на тормоз на работното място.
Каква е обаче реалността? Не са никак рядко явление случаите, когато в кабинета на психолога се разказва от страна на обидени или тревожни хора за факти, които говорят за систематичен и многократен тормоз на работното място. Архаична е постановката, че “за да си добре на работата, трябва да си добре с шефа си и на всяка цена да изпълняваш всичко, което той поиска от тебе”. При наличие обаче на такава ситуация, следва да се направи извода, че поради емоционална нестабилност от страна на висшестоящия, той влиза в отношения компенсаторни по характер и некомфортни за отделен служител, дори за цял екип.
Когато организират своите отношения, хората го правят съзнателно. Следователно едно взаимодействие в работна среда би трябвало да е целенасочен, осъзнат и свободен от прояви на отрицателни емоции процес. Само така се осигурява благоприятна среда за оптимално проявление на професионализма. Нещо повече влиянието на емоциите, особено на отрицателните, създава негативни нагласи, които се проявяват като нежелание за ходене на работа или с постъпателна апатия. От непремерено високия тон на разпореждане през атмосферата на недоверие до рязката смяна в настроенията на шефа – всичко това влошава климата и действа затормозяващо, т.е. дори когато не се наблюдават признаците на физически, морален или сексуален тормоз, латентните прояви на затормозяваща атмосфера в офиса повишават тревожността на служителите. Тя се натрупва като състояние на постоянно безпокойство и рязко влошава позитивизма в отношението към работния процес. При индивиди с повишено равнище на безпокойство са забелязани силна антипатия, чести прояви на агресивно отношение към другите. Когато такива личности се окажат членове на един екип и помежду им има установени отношения на йерархия, липсата на специална политика за управление на екипната съвместимост, може да доведе до проява на една или друга отрицателна емоция. Когато обаче тя насочена безконтролно към подчинените от страна на шефовете или от страна на по-висшестоящи в йерархията към нови за екипа хора, проявите могат да бъдат приети като тормоз.
Отношението на индивида към дадена работа зависи до голяма степен от различните прояви на приемане на неговата личност, не само в тясно професионален план, но до голяма степен като личност. Уважението и тормозът са несъвместими. Следователно и най -малката проява на затормозени отношения внася рецидиви в мотивацията. Те могат да прераснат в негативизъм и желание за бягство. Произход на затормозяването /емоционални процеси/ Емоционалният процес участва в свързването на лица, предмети, места, които са част от важните за личността събития в живота. По този начин възникват сложни емоционални отношения към нещата, правещи лицето щастливо.
Емоционалните процеси, въздействащи върху формирането на отношенията протичат не самостоятелно, а съвместно с други процеси. Те се отнасят до отношения с хора и социална среда, тези които определят в кои ситуации човек може да вземе участие и кои трябва да избягва. Това са очаквания за:
-Социално одобрение, оценяване и престиж; -Удивление и възхищение; -Нежност, приятелство, симпатия, доброжелателност и сърдечност; -Помощ, покровителство и заинтересованост; -Прояви на страх, слабост, паника; -Предпочитание, предимство и изключителност.
Освен нагласи, укрепващи положителната оценка за собствената личност, съществуват и такива, които са отрицателни – очаквания за критика, антипатия, враждебност и др. Тези очаквания са в конфликт с останалите.
-Проявяване на одобрение, уважение и респект към другите; -Опознаване и изследване на действителността, към знание; -Покорство, подчинение и правене на отстъпки; -Покровителстване и полагане на грижи; -Унищожаване, нападане, преодоляване;
Постигане на успех, надмощие, превъзходство над другите и по отношение над другите и по отношение на самия себе си, в сравнение с действията до този момент; Побеждаване и противопоставяне; Отблъскване, проява на презрение, враждебност.
Ситуациите, в които се оправдават нашите очаквания са източник на положителни емоции, на състояния на задоволство и удовлетворение. Обратно, когато ни се поднася информация, разминаваща се с очакванията и стремежите ни, възникват отрицателни емоционални състояния, като гняв, безпокойство, тъга и др.
Емоционалната интелигентност като комплекс от качества /устойчивост към фрустрация, контрол над импулсите, отлагане на търсенето на удовлетворяване на потребностите, контрол над собствените настроения, умение да не допускаме неуспехите да подтиснат способността ни да мислим, склонност към емпатия и надежда/ може да бъде толкова важна, колкото интелигентността, а в определени моменти и по значима. Има случаи, в които прекалено явно сме изразили чувствата си и следователно сме ги осъзнали много бързо и други, в които осъзнаването е станало доста по-бавно и дълго след реакцията ни.
Психологически профили на шефове и тормоз върху подчинените
Стилът на управление може да бъде демократичен, авторитарен и либерален. Ако приемем, че стилът в комуникациите и следователно в управлението е проява на личностните и професионалните качества на шефа, то при втория и третия стил изявите на тормоз по отношение на подчинените могат да бъдат сведени до минимум. Когато, обаче стилът е авторитарен, психологичният профил на управляващия е доминиращ, затворен, насочен към силна потребност за власт и контрол наблюдаваме голямо противоречие между нормалната организация на работния процес и начинът по който се чувстват сътрудниците. Дори и на повърхността на организацията да не се наблюдават грешки и слабости, липсата на нормална комуникативна среда повишава тревожността сред екипите. Те работят в състояние на стрес и при екстремални ситуации обикновено се наблюдават фрустрации и нарушена динамика. Повелителният тон за сметка на позитивната оценка понижава мотивацията на служителите.
Агресивният шеф
Можем да го разпознаем – мъж или жена – по гневните изблици, нападателните тиради, подигравките. Всички наоколо замръзват – той (тя) е ядосан (а). А когато бурята отмине…в спокойно състояние – ни посреща със смръщени вежди, стиснати челюсти, свити юмруци, но твърде сигурен в себе си. Цялото му поведение показва, че не изпитва страхове. Когато се активизира обаче, този човек вика, жестикулира, напада, присмива се. Преминава от сковано, надуто състояние в открита агресия. Разпознаваме, оказва се, че сме попаднали на агресивен шеф, и тогава затормозяването и причинената тревожност са неизбежни. Изборът остава за попадналите в тази ситуация, тъй като въпросният типаж много трудно ще установи проблеми в себе си и ще потърси помощ за неговото разрешаване.
Авторитарният стил на управление налага командването като самоцел. За такъв тип ръководител това означава вътрешна сигурност. Той не позволява спор относно властничеството. Иска всичко, а не дава нищо от себе си. За него командването е скрита агресия. Той напада от страх да не го нападнат, да не бъде ощетен. Шеф или колега с такъв стил на комуникация е склонен да подценява свършената работа от околните. По този начин те започват да вършат нещата без да е необходимо да влагат нужната съзидателна енергия на която са способни. За съжаление практиката познава многобройни случаи на такива работодатели, чието поведение превръща работната атмосфера в досадно, затормозяващо място и време.
Следователно необходимо за всички фирми е налагането на стандарти и ефективна управленски практики. Мария Рачева

Лятната отпуска и стресът

За мнозина отпуската предстои и тези щастливци, когато са на работното си място вече поглеждат календара с нагласата за вълнуващо преживяване! ЛЯТНАТА ОТПУСКА! Дали обаче тя ще се превърне във време, през което изтощеният организъм и напрегнатият мозък наистина ще възстановят силите и енергията си – това е отговорният въпрос, който следва да си задаваме, още когато планираме така дългоочакваните дни.
1. Подгответе се!

Всичко започва с подготовката за излизането в отпуска. Няколко дни преди ваканционния период са ни необходим, за заживеем с нейния ритъм, с нейните потребности и сладости. Това е подходящото време да съставим списък с всички необходими за летуването ни атрибут и- от допълненията в гардероба до задължителните медикаменти в подвижната аптечка. Именно тогава можем да пазаруваме, да пишем план, да се обадим на близки хора и приятели, дори да довършим нещо в офиса, което през останалото време все отлагаме. А когато започне почивката – да не хукваме веднага към мястото, което сме избрали за свой летен оазис.
2. Намалете темпото!
С приближаването на лятото се наблюдава чувството на умора и недоспиване. Желанието за отпуск, за отдих ни спохожда все по – често. На най-малко 20 дни отпуска, гарантирани от закона, се радваме ние, българите. Дискусионен е въпросът колко са дните, подходящи за истинско възстановяване и зареждане с нови сили. От класическите 3 седмици – до няколко откраднати от самия себе си дни. Колкото и дни да е изчислено от специалистите, че е най-подходящата продължителност на годишната отпуска, в много случаи ни се налага да се задоволим дори с няколко дни ваканция. Пълноценният преход ще ни гарантира избягване на стрес от момента в който сменяме една дейност, един стериотип с коренно различен/а точно такава промяна винаги води до стресови състояния. Отпуската е свързана с промяна във физическото и психическото натоварване. От напрежение и стрес тялото преминава към пълен покой и често пъти реагира проблемно на рязката смяна. В много случаи хората се оплакват от физически дискомфортни състояния още в първия ден от почивката. Причината за тези главоболия или стомашни проблеми е рязкото преминаване от натоварване към почивка. И така за начало осигурете си плавно преминаване от работата към отпуската, като направете така, че да не оставяте най-отговорните си и многобройни задачи точно за последния ден!
3. Вземете един ден само за себе си!
Този момент е подходящ, за да останем с нашите близки хора в по-спокойна атмосфера, или пък да бъдем за малко само със себе си. Това е и моментът за някои козметични или други грижи, свързани с личния ни чар. Така ще се подготвим за почивката с усмивка. А нагласата е подходящо да бъде свързана с очакване за нещо приятно и неотменно.
4. Предотвратете неприятните изненади!
Ако приемем че гледката отпуснал се на плажа човек с поглед зорко бдящ дали няма да пропусне някое прозвъняване на мобилния си телефон е обичайна, това значи, че е много често срещана е ситуацията, когато въпросният човек е телом на плажа, а в мислите си е останал в офиса или изобщо на работното си място. Дали си почива пълноценно – отговорът е безусловно НЕ, НЕ ГО ПРАВИ! . Никой от вас не знае по-добре какво може да се случи в службата, докато вие сте някъде в планината, на пътешествие или край морския бряг. Затова е добре да се подготвите за онези досадни въпроси, който биха могли да плуват в съзнанието ви, ако не са намерили своите отговори. Подходящо е да го направите още по време на подготовката за излизането ви в заслужена отпуска.
1.Кой ме замества? 2. Оправят ли се там без мен? 3. Дали шефът няма да звънне всеки момент? 4.Дали няма да пропусна клиент?…..и така до края на …почивката..
Тези въпроси биха съсипали дните, в които толкова много искахте да се насладите на отдиха си. Не го допускайте!
5. Лаптоп на плажа????? Е, това вече е невротично!
Както и разговори за сделки, фирмени събития или изяснителни разговори с шефа. Част от хората след почивката си се чувстват така, сякаш никога не са се отделяли от офиса. Причината е, че не са спрели да мислят за проблемите в работата, за несвършените задачи или пък не са могли да се отърват от безспирните обаждания на колегите с различни въпроси. Издигнете емоционална преграда между себе си и всичко, от което искате да се откъснете! Не е лесно в самото начало, чрез системни действия като автогенни тренинги или релаксиращи занимания за отпускане – се постигат трайни резултати.
Сменете дейностите
Проявата на синдрома хроническа умора се изразява при хората, които са по-емоционални и пренасят мислите си за работата у дома. Някои от тях се появяват в главата преди заспиване. При част от хората се наблюдава безсъние. Болшинството от тези, които често мислят за отпуска, когато я имат не знаят какво да правят с нея. Това което трябва да знаем е, че отново има значение един от най-съществените в поведенчески план фактори и той е нагласата. Ако сме работили до последно, грабнали сме пътните куфари и буквално още същия ден, същия час дори, в който за последно сме били на работното си място, сме отпрашили нанякъде /естествено в зависимост от интересите и бюджета си/ – то в такива случаи неминуемо при адаптацията ни към своеобразната отпуска ще се забелязва една припряност, ще сме склонни да правим по – резки движения, в комуникацията ни с околните ще се наблюдава известно напрежение. Това лесно забележимо „нервнечене:” е резултат от скока, който сме направили – от едно съвършено различно пространство, време, среда, ангажименти, роли, към други много далечни и нетипични за ежедневието ни обстоятелства. Точно така – ние не сме се адаптирали – а този факт, както вече знаем е сериозен източник на стрес. Датите в календара безжалостно се сменят, денят, в който предстои връщането на работа е настъпил, а човекът, останал у дома си, без да планира каквото и да е не се чувства свеж, бодър, отпочинал. Защо? Причината е отново собствената му нагласа.
Ако приемем обаче, че ваканционните дни са преминали разкошно, с много емоции и впечатления, кое от кое по ведро и запомнящо се, дали отново не ни дебне отнякъде стрес, когато стъпим отново на работното си място? Кога е възможно да се случи именно това? „Отидох на работа, буквално след като слязох от самолета…имах фантастично пътешествие, искаше ми се да разкажа на всички колко великолепно беше..не чувствах умора от полета….чувствах се невероятно. Когато обаче престоях няколко часа в офиса започнах да усещам главоболие, стана ми тягостно и исках да заплача…”. Тези симптоми са се запазили и на следващия ден – всичко й се струвало безполезно и отегчително. Не можела да разкаже или покаже снимки от пътешествието си, защото всички били улисани в работата си. За какво състояние разказва тази жена, посетила кабинета на психолога. Тя не се е адаптирала. Наблюдаваме същият процес като при хукналия директно от работното си място към почивката. Причината за стресовото състояние и в двата случаи е липса на ВРЕМЕ за приспособяването към новите условия. Все повече хора, особено тези, които имат собствен бизнес, постепенно привикват да живеят без отпуска, но дори и без почивни дни. Натрупаната умора постепенно се превръща в хроничен стрес, а той преминава в синдром, наречен условно “липса на отпуск”. Ритъмът работа-почивка е най добрата профилактика срещу стреса както на работното място, така и комплексно в житейски план. Предстои мениджмънта на всяка уважаваща себе си компания да вземе най –подходящите и адекватни мерки за превъзмогване на последствията от стреса в работната среда, както и за всеки един аспект на психичното здраве на своите сътрудници. Едно изпитание за модерно мислене и добро управление, което за радост има добра подкрепа в лицето на управленските консултантски практики. Мария Рачева

Кои са 5-те най-често допускани грешки при интервю за работа

1. Не сте подготвени за трудните въпроси.

Като всеки търсещ работа, вероятно и вие имате набор от трудни въпроси, които се надявате да не ви бъдат зададени. Най-добрата стратегия е да си подготвите отговори на всички тези въпроси предватително.

2. Невъзможност да уцелите стила на комуникация.

Създаването на добро първо впечатление е много по-лесно, ако комуникирате добре с интервюиращия.
Най-добрият начин е да копирате неговия/нейния стил. Позволявайки на интервюиращия сам да определи тона на разговора ще го успокои и разговора ще тече по-гладко и естествено. Например:Ако интервюиращият е строго бизнес настроен, не се опитвайте да разаведрите обстановката с шега или виц. Бъдете кратък и ясен.

3. Говорите твърде много.

Прекаленото говорене има няколко форми:
*Трябва ви много време да отговорите на директен въпрос. Впечатлението: Кандидатът не може да говори по същество.
*Нервно говорене. Впечатлението: Кандидатът крие нещо или направо лъже. За да избегнете това практикувайте отговаряне на въпроси директно. Използвайте ролеви игри при подготовката за интервю.

4. Изказване на отрицателно мнение за сегашни или минали работодатели или мениджъри.

Дори и шефа ви да е Атила Хунът, избягвайте да споделяте отрицателните си емоции спрямо даден човек или работна ситуация. Независимо, че оплакванията ви може да са основателни, те ще бъдат сметнати за неуважение спрямо шефа ви. Ако ви се наложи да говорите за бивши работодатели бъдете подготвени с положителна нагласа.

5. Даване на твърде много информация относно заплащането.

Често се случва кандидатите да отслабват шанса си за по-високо заплащане като говорят твърде свободно за сегашните си доходи. Независимо от официалното заплащане на дадената позиция, текущите ви доходи имат огромен ефект върху крайната оферта на работодателя. 

Завършване на интервюто за работа

„Кога започвам?“

Това е възможно най-агресивния вариант за завършване на интервю. Може да извади интервюиращия от равновесие и може да изглежда твърде агресивно, но някои хора го определят като “ завършване на продажба”. И за някои хора е проработвало. За други този подход може да е неудобен или да има отрицателен ефект. Дали сте агресивни, пасивни или вежливи, или нещо по средата, зависи от личността ви, от ситуацията на интервюто и от работата, за която кандидатствате.

Завършващи Точки

Независимо от стила ви или как изберете да завърщите интервюто, ето няколко ключови точки:

1.Оставете интервюиращият с точна представа за вас. Насмислете най-малко пет умения или положителни черти, които искате да бъдат запомнени след интервюто. Ако отговорите с “ Имам чудесни комуникативни умения и се трудя усилено” няма да изпъкнете.

Пример: “ Имам две умения, които са много различни и които определят моята персоналност. Аз съм много добър пианист и отличен “компютърджия”.

2.Попитайте дали е нужно да осигурите допълнителна информация.

Пример: „Дали има друга информация, която бих могъл да предоставя, която би ви убедила че аз съм точния човек за тази работа?”

3.Заявете своя интерес към позицията. Трябва да звучите заинтересован и да кажете какво можете да допринесете за работата.

Пример: „От това, което ми казвате за позициата и от това, което знам за компанията ви, Аз знам че имам точната смесица между опит и образование, за да допринеса към работата. Базирай ки се на предишен опит мога бързо да наваксам и да работя наравно с останалите още в първите седмици.”

4.Питайте за следващата стъпка в процеса. Важно е да знаете какво следва. Питайте за датата,когато ще се реши кой взема позициаяа, ако е възможно.

Пример: „Интересува ме каква ще е следващата стъпка в процеса и кога ще вземете решение, за да мога да проследя нещата.“

5.Разберете как можете да се свържете с интервюиращия. Ако не ви се обадят, ще трябва да знаете кого да търсите и дали работодателя би приел обаждания за проверка на статуса.

Пример: „Бих искал/а да поддържаме връзка и примерно след седмица да се обадя да проверя докъде е стигнал процеса по подбор и къде стоя аз. Как предпочитате да комуникираме – по email или по телефона ?“

“Завършването на продажбата” е важно, но вашето завършване трябва да е съопразено с позицията, вашата личност , стила на интервюто и интервюиращия. Имайте предвид тези неща ще ви помогне да изберете подходящото завършване според ситуацията.